Автор: Мартин Чолаков 
                             

Психотелесно ориентираният подход представлява холистичен подход към психичното здраве и благополучие, който признава неразривната връзка между ума, тялото и емоциите. Този подход има своите корени назад във времето стигайки до античните гърци, източни култури в които тялото се е считало за основен източник на информация в който хората са намирали пряк достъп до душата на човека. Вместо да разглежда психичните и физическите симптоми като отделни единици, този подход се стреми да разбере и разреши проблемите на по-дълбоко, интегративно ниво, предлага богатство от техники анализа и перспективи, които могат значително да обогатят терапевтичната практика.

Исторически корени и ключови фигури

Идеите за връзката между ума и тялото датират още от древни времена, но съвременният телесно ориентиран и интегративен стил на психотерапевтична работа започва да се оформя през 20-ти век. Това направление в психотерапията поставя тялото като активен участник в процеса на преживяване и лечение на психичната болка.

Един от пионерите в тази област е Вилхелм Райх. Той изследва как емоционалните травми се „заклещват“ в тялото под формата на мускулно напрежение – процес, който той нарича „мускулна броня“. Райх разработва телесно-ориентирани техники за освобождаване на тази натрупана енергия, с цел възстановяване на емоционалния поток и свързаността с тялото.

Неговият ученик Александър Лоуен продължава работата му, като развива биоенергетиката – метод, който подчертава връзката между телесната енергия, стойката и емоционалното състояние. Според Лоуен, чрез работа с тялото се отваря възможност за трансформация на дълбоко залегнали психоемоционални модели.

Сред другите значими фигури, допринесли за развитието на телесно ориентираната психотерапия, се открояват Дейвид Боадела (Биосинтезис), Лисбет Марчър (Бодинамик), Стенли Келеман (Formative Psychology), Валдо Бернаскони (Теория на петте движения), Джон Пиеракос (Core Energetics), както и водещите имена в съвременния Райхиански анализ – Фредерико Наваро, Ола Рахнес и Дженовино Фери. Не на последно място са и пионери като Моше Фелденкрайс, създател на метода Фелденкрайс, и Ида Ролф, основателка на ролфинга. Всички те допринасят значително за разбирането на телесната мъдрост и нейната ключова роля в психичното здраве.

Основни принципи на модалността

• Единство на ум и тяло: Това е крайъгълният камък на тази модалност. Всички преживявания, емоции и мисли се отразяват и се съхраняват в тялото.
• Телесната мъдрост: Тялото има собствена интелигентност и може да ни предостави ценна информация за нашите преживявания и травми, често преди или извън когнитивното осъзнаване.
• Емоциите са телесни преживявания: Емоциите не са само ментални състояния, те се усещат физически. Подхода помага на клиентите да осъзнаят и изразят тези телесни усещания.
• Хиперфункацията и хипофункцията на мускулите като израз на незавършени преживявания: Хроничното мускулно напрежение или отпуснатост, както и състоянието на фасцията често е физически израз на потиснати емоции, травми или незадоволени нужди.
• Движението и дишането като инструменти за промяна: Чрез осъзнато движение, дишане и други телесни практики, клиентите могат да получат достъп до блокирани емоции и да инициират процеси на изцеление.

Основни аспекти на терапевтичния процес

Телесно осъзнаване: Насърчаване на клиента да обръща внимание на своите телесни усещания, позиция, дишане и движения. Това е първата стъпка към разбиране на връзката ум-тяло.
Работа с дишането: Дишането е основна жизнена функция, която е тясно свързана с емоционалното състояние. Теления подход използва различни дихателни техники за регулиране на емоциите, намаляване на тревожността и освобождаване на напрежението.

Движение и експресия: Чрез насочени движения, танци, игра и други форми на телесна експресия, клиентите могат да изразят емоции, които трудно се артикулират вербално.

Докосване - внимателно и етично: В някои подходи на подхода, терапевтът може да използва внимателно и съгласувано с клента докосване, за да помогне на клиента да осъзнае зони на напрежение или такива на отпуснатос и да подкрепи процеса на освобождаване или затопляне на съответното място. Ръцете са основният инструмент за контакт. Докосването изразява емоции и създава връзка между хората.

Терапевтичното докосване позволява на терапевта да усети състоянието на пациента, като например мекота или контракция на мускулите. То създава усещане за грижа и приемане, напомнящо за ранния майчин контакт. В психотелесната терапия значението на докосването е признато като основна форма на контакт, а неговата стойност в терапевтичната ситуация не се поставя под съмнение. Разбира се, при всеки физически контакт между терапевт и пациент, терапевтът носи отговорност да уважава границите на терапевтичната връзка и да избягва отношение, което би могло да ре-травмира клиента. В телесно ориентирания подход терапевтите са обучени да използват ръцете си, за да улавят и усещат мускулни и фасциални напрежения, хипо- или хиперфункциониращи мускулни групи или блокове, и да прилагат необходимия натиск за освобождаване, затопляне или намаляване на мускулната контракция. Това се прави с внимание към прага на болка на пациента и с установяване на контакт чрез нежно и успокояващо докосване, което осигурява подкрепа и топлина. Докосването на клиента в психотерапията активира потиснати чувства в тялото и се използва като инструмент за извличане на материал за анализ, макар че не представлява самостоятелно решение.

Анализа: Въпреки фокуса върху тялото, когнитивно-аналитичната комуникация остава важна част от процеса. Клиентите се насърчават да споделят своите преживявания, емоции и мисли, които възникват по време на телесните практики и се анализират от терапевта.

Ползи и приложения на подхода
Този подход може да бъде ефективен при широк спектър от проблеми, включително: 

• Травма и посттравматично стресово разстройство (ПТСР)
• Тревожност и панически атаки
• Депресия и ниско самочувствие
• Хронична болка и психосоматични симптоми
• Проблеми във взаимоотношенията
• Личностно развитие и себепознание
• Различни форми на хранителни разстройства
• ОКР и много други

Ползите от телесно-ориентираната работа включват по-дълбоко осъзнаване на себе си и своите емоции, както и по-голяма заземеност и стабилност в ежедневието. Наблюдава се освобождаване на хронично напрежение и болка, което води до облекчение и усещане за лекота. Подобрява се емоционалната регулация, а жизнеността и енергията се повишават. Човек развива по-голяма свързаност с тялото и неговите нужди, което подкрепя грижата за себе си. В дългосрочен план се постига интеграция на преживяванията на телесно и емоционално ниво, водеща до усещане за цялостност и вътрешна хармония.

Заключение

Психотелесно ориентираната психотерапия предлага мощен и холистичен начин за разбиране и лечение на човешкото страдание. Чрез осъзнаване на мъдростта на тялото и интегриране на телесните преживявания в терапевтичния процес, тази модалност помага на клиентите да се свържат отново със себе си на по-дълбоко ниво и да постигнат трайна промяна.