Автор: Христина Богданова

Психологическата травма е отговорът на ума, тялото и нервната система към преживяване, което е толкова ужасяващо плашещо, рисково за целостта на тялото и животозастрашаващо, че те не съумяват да се справят с него. Травмата не е застрашаващото събитие само по себе си, а в отговора към него, независимо дали човек лично го преживява, дали нещо страшно се случва на/с негов близък или става свидетел на нечие ужасяващо преживяване. 

Кога възниква психологическата травма?
Травма настъпва, ако човек загуби контрол в травматичната ситуация, не успее да предотврати заплахата, независимо дали става дума за природни бедствия, инциденти или посегателство от друг човек. Ако съумее да избегне заплахата или да намали негативните последици от случилото се, няма травма. Следователно, травмата е резултат от преживяване, надвишаващо способността за справяне със стимулите и случващото се в дадената ситуация.

Последствия от травмата?
Води до загуба на свързаност със себе си и тялото, с другите като оцветява и компрометира междуличностните отношения, с живота като стеснява или преустановява любопитството, стремежа към развитие и способността за преживяване на радост, удоволствие и удовлетвореност. Развиват се психологически и психосоматични симптоми, включително достигайки нива, които пречат на нормалното всекидневно функциониране и намаляват жизнеността и психологическата устойчивост. Възможно е разгръщането на остро стресово или посттравматично стресово разстройство в коморбидност или не с други психологически и/или физически състояния или болести. 

Основни аспекти в травма-терапията?
Основни аспекти в травма-терапията е възстановяване и/или подобряване качеството на живот, което означава преодоляване и справяне с негативните ефекти от травмата върху настоящия живот. Работи се за: 

• постигане на осъзнато и пълноценно всекидневно функциониране – ресурси, структуриране, целеполагане, удоволственост;
• разпознаване на тригърите, овладяване и управление на симптомите – възстановяване на усещането за контрол, свързване със собствените сила и  възможности за реагиране/справяне, довършване на блокирани в тялото реакции; 
• приемане на травмата като белязващ, но не и определящ факт – постигане на свързаност и приемане на себе си и тялото, преодоляване на срам и вина, поява на състрадателно отношение към себе си, самоконтрол, овластяване, реалистична себеоценка;
• подобряване на междуличностните отношения – доверие, граници, здрава агресия.

Работата с травма се фокусира върху възстановяване от травма и/или преработка на травматични спомени. 

Процес на възстановяване и преработка на травмата
Постигнато е възстановяване от травма при наличието на няколко критерия. Симптомите са намалели значително или има пълен контрол върху все още случващите се (дисоциация, флашбек, тревожен пристъп, паническа атака, дерегулация на съня и храненето и др.) Човек може да разграничи тригърите от самото травмиращо събитие, както и да изпълнява своите роли. Настъпва значително подобрение в умението за управление на стреса и се наблюдава обективно повишаване качеството на живот.
За да се постигнат тези критерии, в терапевтичния процес се работи за ориентиране в реалността; сетивна и афективна толерантност и регулация; граундинг, баланс и свързване с центъра си; установяване и свързване с ресурси; разгръщане на здрави междуличностни взаимоотношения; внимание и акцентиране на житейските събития след травмата.
Няколко са критериите за това, че даден травматичен спомен е преработен. Споменът за травмата вече не предизвиква възбуден процес, включване на защитни механизми или проява на симптоми. Свързаните с травматичния спомен симптоми ги няма или се появяват рядко и бързо се преодоляват. Отпада избягването на места, хора, вещи и др. стимули, напомнящи за травматичното преживяване. Наблюдават се пълно ангажиране и участие в живота и относително бързо възстановяване на нервната система от всекидневния стрес.

Дълбоката терапевтична трансформация
В процеса за постигане на тези критерии се работи за трансформиране на отношението към и приемане на преживяното, включително откриване на смисъл; възстановяване на усещането за сила и контрол, както и на капацитета за адекватна обработка и съхраняване на информацията; асоциация на отделните елементи на всяко едно преживяване в едно цяло; довършване на блокираните движения и/или емоции и достигане на усещане и възприятие за завършеност, сигурност и безопасност.

Методологична основа на предмет „Работа с травма“
Предметът „Работа с травма“ е създаден на база на професионалното  интегриране на теоретични постановки, принципи на работа и инструменти от „Терапия на петте движения“ (Неорайхиански аналитичен психотелесен психотерапевтичен метод), Somatic Experiencing (неврофизиологичен метод за травма-лечение), Somatic Trauma Therapy (телесно-ориентиран подход за работа с травми) и NeuroAffective Touch (психотерапевтичен метод за лечение на ранните травми в развитието чрез докосване), научни разработки на учени в полето на невронауката и терапевти в други травма-ориентирани телесни подходи.
Разглеждат се – теоретично и практически – теми, свързани с теорията и принципите при работа с травма, неврофизиологията на травмата и защитните механизми. Дефинира се травмата и се представя три-фазовия модел, считан за златен стандарт в работата днес. Обсъждат се целите и планирането на терапевтичния процес, както и критериите за ефективност в различните фази. Разграничават се стрес, травматичен и посттравматичен стрес, остро и посттравматично стресово разстройство. Проследява се какво се случва в мозъка, автономната и сетивната нервни системи. Разглеждат се функциите и структурата на паметта и формирането на травматични спомени, както и принципите за работа с травматичната памет. Обсъждат се симптомите, неврофизиологичните и психичните защитни механизми, съпротивите и адаптивните поведенчески стратегии, често по-информативни от наратива на клиента и ценен ориентир за терапевта – как могат да бъдат забелязвани и разбирани и как се работи с тях.